Тъй като Богът общува непосредствено с онези, които имат желание за това, църковните сгради са не по-свещени от всяка друга сграда. Те са инструмент, а не обект на поклонение.
Строго погледнато, човек не „ходи на църква“, а или е част от нея, или не е. Ако съм последовател на Христос, аз съм едновременно част от вселенската църква, както и от конкретна местна такава.
Мога да се събирам с други последователи на Христос където и да било, и когато го правим, представляваме местната църква на това място. Така че не „ходя на църква“, за да се срещам или покланям на Бога, а когато се събирам с църквата, взаимно се учим един друг, помагаме си, изразяваме себе си, и се забавляваме. Всичко това в контекста на взаимоотношенията ни с Бога е част от живота ни на поклонение, но не го изчерпва.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.