Христос не е такъв комплексар, че да изпада в бяс при вида на всеки човек, който пет пари не дава за неговия рожден ден. Нито е така неуверен, че да се нуждае от непрестанното внимание на всеки, за да се чувства значим. А още по-малко се дразни на това, че някой не празнува рождението му “както трябва”. (В действителност, никой от нас не празнува Рождеството достатъчно подобаващо…)
Ако бебето Исус е имало нужда от универсално признание е щяло да се роди в императорския дворец в Рим, а не в бедния дом на едни обикновени витлеемци в разпердушинваната от векове Палестина. Ако Помазаникът Христос е търсел слава е щял да обикаля тогавашните “метрополиси”, а не да скита из прашните пътища на Галилея, Самария и Юдея. Ако въплътеният Бог се е притеснявал от обърканите разбирания на своите последователи, щял е да ги зареже след първите няколко месеца прекарани заедно.
Подходът на Христос е винаги въплътен – идва при теб когато най-малко го очакваш, общува непосредствено и впечатлява с автентичността си, а не с претенциите си.
Така че без значение кой как празнува тези дни и дали изобщо се интересува от първопричината за празника, рано или късно Христос ще дойде близо до теб и вероятно ще установиш, че е доста по-различен от онова, което си си представял/а. И ще разпознаеш в него копнежите си не с цената на своето обезличаване, а с радостта на откритието, че никоя добра мечта няма да остане “отвлечена”.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
Анди, бих се съгласил с почти всико, което пишеш, но мисля, че се нуждае от допълване. Христос наистина не търси слава, защото я притежава. Това казват ангелите на овчарите. И признание не търси, но го получава – поне в лицето на малцина, които разпознават славата му. Може да не е универсално (в смисъл на повсеместно), но е вселенско (в смисълна универсално). От всичко, което пишеш (с което съм съгласен) наистина можем да зключим, че за Христос не е важно как празнуваме рождения му ден. Но ако приемеш това, което току що написах, излиза, че за нас е важно. Т.е. това, че ние може да не му даваме признанието, което той заслужава, наистина не е негов проблем, обаче е наш.
Но понеже признаваш, че ние сме важни за него (защото не е зарязал последователите си заради обърканите им разбирания), значи всъщност за Христос е важно как празнуваме рождения му ден.
Хубави Рождествени празници!
Иво, прав си, разбира се. Не Христос има нужда от нашето внимание, а ние имаме нужда от това да се фокусираме върху него.
Но както всеки друг текст, и моят има контекст. А той е именно ситуацията, при която мнозина вярващи намират за особено важно да критикуват всеки, който не празнува адекватно (според техните представи). И смятат, че е проява на особена вярност към Бога да поправят всички други. Христос няма нужда от такава защита.
С горния текст исках да загатна за Христос, който не се засяга от липсата на ортодоксалност, а е способен да изяви своята слава и сред най-голямата корупция на морал и на вярвания.
Смислено и весело празнуване и на теб!