ВМЕТКИ

Не е непременно порочно да твориш добро с чужди средства. Хората с капитали са достатъчно заети, така че винаги има нужда от други, които да управляват средствата им от тяхно име. Освен това има изобилие от нужди, за които няма достатъчно информация, и предназначението на повечето организации с идеална цел е да привлекат внимание към тези нужди, да наберат финансиране за тях и да управляват въпросните капитали.

Самото естество на тази работа обаче изисква крайна прозрачност. А в повечето случаи дарителите са твърде заети, за да зададат всички необходими въпроси, както и да проверят дали отговорите отговарят на истината. По тази причина съществуват множество организации с идеална цел, които се конкурират една с друга, управляват капиталите си неефективно и в крайна сметка не допринасят съществено за реализиране на каузите, за които работят.

Нерядко причина за това положение е и фактът, че онези, които държат на дадена кауза до там, че да посветят времето си на нея, обикновено нямат уменията на другите, които “правят парите”, с които каузата се финансира. “Богатите” не биха зарязали бизнеса си, за да се занимават само и единствено с дадена кауза, така че гледат със смесица от възхищение и съжаление онези, които го правят. Нерядко и чувстват известна отговорност за това, че “не правят достатъчно за обществото”. Затова са склонни да облекчават това усещане за отговорност като даряват средства. “Идеалистите” пък, от своя страна, често завиждат на възможностите на хората в бизнеса, и лесно се полакомяват по стила им на живот. Обикновено притежават и уменията да комуникират, така че знаят как да представят работата си по такъв начин, че да изглежда по-ефективна отколкото всъщност е.

Резултатът от всичко това е огромно разхищение на средства и все по-голямо недоверие към всякакви инициативи с идеална цел. А изходът е само един – непрестанен и упорит контрол. Ако харесвам каузата на една организация (без значение дали е фондация, сдружение или църква), но не ми харесва начина, по който се усвояват средствата, трябва неотклонно да изисквам по-голяма прозрачност и отчетност. Като използвам всички налични средства – общи събрания, срещи с ръководството, писма до надзорния/управителния съвет, публични медии, и т.н.

Никоя организация с добра кауза не заслужава да бъде оставена да умре или бъде унищожена.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.