ВМЕТКИ

Широко разпространена е представата, че “бедните” са по-щедри от богатите. И очакването, че за да бъде една организация наистина добротворческа, служителите ѝ трябва да са ниско платени, а тя да няма печалба, но да раздава всичките си постъпления на нуждаещи се.

Чудя се: Как изобщо може да се обоснове твърдението, че “бедните” са по-щедри? Да оставим това, че понятието “бедни” е относително, но нима има достоверна статистика за това кой каква щедрост проявява? Нима в някакви учреждения се записва кой от нас колко и за какво дава? Нима има внимателно изготвени таблици, в които всеки от нас попада в различна графа по бедност или богатство?

Необходимо е само да се огледаме около себе си, за да видим, че огромна част от институциите като училища, университети, читалища, болници, изследователски институти, старчески домове и домове за деца лишени от родителски грижи, са се появили в резултат от волята и дарените капитали на хора, чийто живот е бил посветен на това да умножават капиталите си. И до ден днешен най-големите и престижни частни университети в света се издържат от фондове, завещани от големи “богаташи”.

За да може един човек или една организация да си позволят да проявяват значителна финансова щедрост в продължение на дълъг период от време, то същите трябва да печелят отлично и да бъдат напълно обезпечени (т.е. да разполагат с много повече отколкото им е необходимо за задоволяване на нуждите). Иначе щедростта им ще бъде постоянно застрашена от прекратяване поради честите промени в обстоятелствата.

Ако желая да сътворя трайно и значително добро за квартала си, града си или страната си, по-далновидно би било не да основа организация с идеална цел, която просто преразпределя даренията от други щедри хора, а сам да се занимавам с бизнес, така че да умножавам капиталите си, част от които да инвестирам в добротворчески институции.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.