Всеки филм е израз на представи за света. Представите на сценариста, на режисьора, на продуцентите (или пък на автора на романа, по който е написан сценария). Не всички идеи в един филм обаче отразяват идеите на когото и да било от творците, които стоят зад него. Освен ако филмът не е пропаганда.
Всяка творба на изкуството е преди всичко израз на творческите способности на твореца, който я е създал. И в един смисъл красотата й се определя от това до каква степен творецът е упражнил способностите си, за да претвори красотата, сложността и многообразието на творението, което сме, и в което живеем.
Всеки филм представлява смесица от истинни и сбъркани представи за света. Това важи за абсолютно всеки филм, без значение в какво вярват творците зад него и на кой бог се покланят. И никой от нас не може да бъде сигурен кои точно (и до каква степен) представи отговарят на действителността или се отдалечават от нея. Защото представите на всеки от нас са също такава смесица от истини и неистини.
Никой творец на филми не може да избяга от собствените си представи за света, но колкото по-честен е, толкова повече ще повдига трудните въпроси относно собствения си светоглед, и няма да прикрива факта, че има отговори, които му убягват. Красивото кино задава повече въпроси, отколкото отговори. Искреното кино представя сложността и многообразието на живота и света. Изкусните филми оставят зрителя да се почесва замислено по челото.
Пропагандните филми, от друга страна, повдигат само въпроси, на които имат отговори. В тях всичко е просто, ясно и подредено. Което ги прави безсмислени и фалшиви. Колкото повече един филм има за цел да проповядва или пропагандира една конкретна представа за света (без значение дали става въпрос за християнска, будистка, материалистка и т.н.), толкова по-малко отразява творението на Създателя. И толкова повече творецът зад този филм живее в противоречие с призванието си от същия този Създател. Защото е напълно възможно един творец на филми да изповядва “ортодоксални” догми, докато изкуството му практически принизява Бога.
Това обяснява защо повечето разтърсващи филми не са “християнски”.