Понеже се страхувам от уязвимостта, не обичам когато други проявяват уязвимост в моето присъствие. Презирам ги като слаби личности. Отблъскват ме.
Издигнал съм неемоционалността и силата в култ, защото свързвам слабостта със страдание, а не искам никога повече да страдам. Нещо повече, обещал съм си да не позволя никога повече да бъда нараняван, а това може да стане само ако съм силен и не изпускам никога нещата от контрол.
Говоря само за факти и принципи, защото са сигурни. Подлагам всичко и всеки друг под съмнение, защото не желая да бъда наивен. Наивността е уязвимост. Само че никога не подлагам самия себе си и собствените си мотиви под съмнение. Аз съм обективен.
Светът ми е подчинен на принципи, правила и закони. Ако ги изпълнявам, всичко е наред. Ако ги нарушавам, неизбежно ще си понеса последствията. Не мога да изключа благодатта като понятие, но и тя е само брънка от неизбежната верига от причинно-следствени връзки. Ако ми се показва благодат, то е защото съм направил каквото трябва. А аз самият бих показал благодат към някого, само ако първо си я заслужи.
Хората са или виновни, или жертви. Аз съм жертва и само жертва, а виновните са само виновни. Моят свят е ясен и подреден.
А вярата е риск. И благодатта е неподредена. Любовта – уязвима.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.