ВМЕТКИ

Любовта не престава да се надява и затова има търпение да очаква промяна дори когато признаци за такава отсъстват. Любовта е по-загрижена доброто да възтържествува отколкото злото да бъде наказано. Обичащият човек не се лъже, че е съществено по-добър от онези, които вършат жестокости, а предполага, че по-скоро не са познали същото количество благодат, колкото се е изляла върху него. Любовта е извънземна, ненормална, абсурдна. Но е единствената, която може да преобрази злия човек.
Между любовта и омразата няма други възможности освен безразличието. А то не е с неутрален морален знак. Когато единственият положителен отговор е любовта, безразличието е активен отказ от нея. Ако не съм мотивиран от любов, тогава съм на страната на омразата. Заради всичко това ми е по-лесно да мразя.