Агресивно улично "благовестване"

Агресивно улично “благовестване”

Мнозина християни сме стигнали до заключението, че да свидетелстваме за Христос означава да говорим на всекиго, при всеки случай, на всяка цена само за Исус. Няма значение от какво точно се интересува събеседникът ни. Няма значение дори дали изобщо желае да бъде наш събеседник. Няма значение какво точно разбира или си представя под понятия като Христос, грях, вяра, и т.н. Няма значение дали има по-голяма потребност да бъде изслушан отколкото обговорен. Единственото, което има значение е да му “кажем” добрата вест. Защото кой знае дали само минути по-късно въпросният човек няма да бъде блъснат от автобус…

И много често начинът на поднасяне на тази добра вест я прави да изглежда по-скоро като нежелана, отвратителна вест. Защото когато предлагаме благовестието с агресивността на амбулантни търговци го приравняваме именно с продукт, който иначе никой не би купил (и не би и трябвало да купува). Чудим ли се тогава защо за малцина Божието царство се асоциира с шокиращо късметлийско откритие?

 


Тази публикация е част от поредица, която започнах на 1 август 2014 г. Тези кратки твърдения нямат за цел да са изчерпателни, а да предизвикват към размисъл и да събуждат въпроси. Представляват своеобразен анонс към две лекции, които предстои да изнеса в края на месеца на една почивка за млади хора в курорта Приморско.