Всеки вярва в нещо или някого (атеистите вярват в науката, в собствените си рационални способности, и т.н.), така че няма същински невярващи. Има друговерци. Друговерците са хора, на които Христос не се е разкрил напълно. Или пък се е, но не го понасят, защото се отвращават от ценностите му. Във всички случаи не са ми врагове “по дефиниция”, нито пък потенциален материал за “зарибяване”.
Друговерците са хора, на които Творецът е дал не по-малко отколкото е дал на мен. Така че не само те трябва да слушат мен, а и аз имам нужда да слушам тях. Понякога без дори да искат или съзнават може да ми разкрият много за величието и намеренията на Бога. Не всяка вяра заслужава еднакво внимание, но всеки вярващ заслужава уважението и вниманието, които се полагат на личност, сътворена от същия единствен Бог.
Тази публикация е част от поредица, която започнах на 1 август 2014 г. Тези кратки твърдения нямат за цел да са изчерпателни, а да предизвикват към размисъл и да събуждат въпроси. Представляват своеобразен анонс към две лекции, които предстои да изнеса в края на месеца на една почивка за млади хора в курорта Приморско.