„Желязо остри желязо“, картина от Iconverse (http://j.mp/1v4AWZT)
Никой не може да израства в благочестие (с други думи, като ученик на Христос) сам по себе си. Имаме нужда от близки приятели, както и от наставници. Те са огледалото, в което се отразява нашата зрялост. Те са онези, към които се упражняваме да бъдем себе си. Те са и най-естествения източник за подкрепа и корекции.
Християнинът, който няма кръг от близки приятели и познати, пред които е естествен, защото го познават така добре, че не биха повярвали на преструвките му, не може да бъде чист по сърце. Не можем да бъдем прозрачни по принцип. За това са нужни хора, които да ни гледат и да ни казват истината в очите. И то не само съмишленици, но и друговерци.
Ако напоследък никой от близките и познатите ми не ми е казвал неудобни истини за мен самия (а в живота на всекиго има такива истини), тогава е много вероятно да съм им запушил устата със своето криене и повърхностни взаимоотношенияния. В такъв случай е в мой интерес да възстановя прозрачността и искреното говорене.
Тази публикация е част от поредица, която започнах на 1 август 2014 г. Тези кратки твърдения нямат за цел да са изчерпателни, а да предизвикват към размисъл и да събуждат въпроси. Представляват своеобразен анонс към две лекции, които предстои да изнеса в края на месеца на една почивка за млади хора в курорта Приморско.